Когато говорим за щастието, съвсем естествено свързваме това понятие...чувство...или състояние на съзнанието и ума със способността да го споделим с близките - приятели, роднини или просто сподвижници. Щастието е немислимо, ако няма на кого поне да се похвалим, че сме щастливи. :-). Това е в природата на човека.
Човекът е социално животно е казал ....някой си и е казал истината. Всяко правило имa и своите изключения, но те не са обект на тази статия.
Най - малката обществена единица, която структурира социалния живот и в кръга на която можем да споделим нашето щастие, е семеството. Понеже говорим за щастие, когато споменаваме семейството имаме в предвид едно ""добро семейство"". Добро семейство е това в което бащата се грижи за добруването на децата си, а те от своя страна се подчиняват на волята на бащата. Тогава...
""...семейните работи ще вървят гладко, при общи интереси и в приятна атмосфера.""
Всяко добро семейство има общ интерес, една цел и тази цел се определя от бащата.
Доброто семейство в днешно време е един изчезващ вид. :-(
Едно по голямо семейство е нацията. Общ интерес имат и гражданите на една нация. Този интерес, се формулира от царя, президента или парламента и обединява отделни, различни личности като граждани на една държава. Това е едно по- разширено семейство, но изградено на същия принцип. Доколко са добри днешните разширени семейства или нации....всеки интелигентен човек може да прецени.
В Бхагавад Гита (глава 14, стихове 3 и 4) се казва, ще всички видове живи създания във вселената, произлизат от междинната енергия на Бога. Следователно всички хора, птици, влечуги, водни животни, насекоми, дървета и пр. са синове на Върховното същество от което произлизат, синове са на Бога. С други думи казано- всички живи същества принадлежат на едно единно семейство, в което Върховният е бащата. И както в едно обикновено, добро семейство, бащата се наслаждава на привързаността на синовете си така и Богът се наслаждава на привързаността на живите същества към Него.
Когато тази привързаност липсва, това огромно семейство се превръща в ...съвременната цивилизация където философията е- Бог няма!
Такава цивилизация означава илюзия, казва Шрила Прабхупада в коментара си към мантра 7 от Шри Ишопанишад. Резултат от илюзията е скръб т.е. една такава атеистична цивилизация е винаги пълна с тревоги. И това е напълно естествено. За да се поддържа всемирния ред там където разумните същества не се подчиняват доброволно на своя баща, съществуват строги природни закони. Тези природни закони включват в себе си- раждане, болести, старост и смърт...Kой може да бъде щастлив при такива условия?
В мантра 7 на Шри Ишопанишад се описва човекът съумял да преодолее тези строги природни закони. Това е единствената личност за която щастието е достъпно.
""Този, който вижда всички живи същества като духовни искри, еднакви по качество с Бога, притежава истинско знание за нещата. Нима има илюзия и безпокойство за него?""
Но какво точно означава ""духовни искри""?
Подобно на искрите в огъня, духовните същества са подобни на Бога по качества. Богът е индивидуална личност, Той е трансцедентален, т.е. вечен, пълен с блаженство и знание. По същия начин живите съществаю независимо в каква материална форма пребивават, са вечни, блажени и имат знание.
Блажени означава, че по природа на всяко живо същество му е отредено да се наслаждава вечно. Това е присъщо както на Бога така и на Неговите неотделими частици.
Защо тогава нямаме достъп до това вечно щастие? Защо в материалния свят има постоянен сблъсък на интереси между отделните индивиди?
Шри Ишопанишад обяснява защо-
защото липсва обединяващото звено.
Липсва Бога.
Липсва волята на Бащата.
Обединяващото звено, единственият обект на наслаждението е Той.
""Веднага щом някой постигне тази съвършена форма на равенство, изчезва всяка илюзия и скръб. ""
Шрила Прабхупада добавя-
веднага щом някой разбере истинското си положенке в духовното битие, той повече не е подвластен на илюзията, страданията, раждането и смъртта.
И така, щастието е право на всеки, но кой може да се наслади на вкуса на меда при затворен буркан?
Повдигни капака, разбери своята духовна природа и с пълни шепи греби, изпитай сладостта на блаженството!
Разсъждения върху мантра 7 на Шри Ишопанишад, преведе и коментиран от Негова Божествена Милост А. Ч. Бхактиведанта Свами Шрила Прабхупада, основател- ачария на Международно Общество за Кришна Съзнание
